Въпреки че расте на много места по света, нейната история започва в Сибир, където местните шамани са използвали гъбата като част от ритуали и за лечебни цели. Amanita Muscaria също традиционно се използва в Северна Европа, Канада и дори в части от Азия и Близкия изток.
Amanita Muscaria се възприема като отровна, защото съдържа мускарин – откъдето идва и името ѝ. Това вещество е отговорно за психоактивните свойства на гъбата. В много ниски дози от приблизително половин грам суха гъба на ден (микродозиране), Amanita Muscaria може да се използва за облекчаване на тревожност и стрес. Средни дози от (приблизително) 6-7 грама суха гъба обикновено предизвикват умора (до припадък), отпускане на мускулите и усещане за спокойствие и еуфория. И накрая, поглъщането на много големи дози от (приблизително) 20-30 грама суха гъба ще предизвика множество изключително мощни ефекти и преживявания.
